Днес отбелязваме националния празник на България - 3 март.

На тази дата през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

В 11 ч. София се състоя церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин.

В церемонията участва президентът Георги Първанов. Той прие строя на почетния караул, построен в чест на 3 март, и поздрави гвардейците за празника.

Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн и топовни салюти. Президентът Първанов поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин. Церемонията завърши с тържествен марш на гвардейците.


В 12 ч. бе извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред Парадния вход на сградата на президентството.

На връх Шипка започна тържествен митинг по повод 133-годишнината от Освобождението на България. Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна панихида в памет на загиналите за свободата руски, белоруски, украински, финландски и румънски воини и за нашите опълченци. Пред Паметника на свободата бяха поднесени венци и цветя.

Вечерта ще се проведе тържествена заря-проверка на площад "Народно събрание", на която държавният глава ще произнесе слово. На нея ще присъстват също председателят на Народното събрание и министър-председателят.

По-късно президентът и съпругата му ще бъдат домакини на традиционния прием по повод Националния празник в Националния исторически музей.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи.

Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

sex shop

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.

Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".

Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от своя син Александър Александрович.

Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България".

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век.

Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 г.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението.

Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник.

С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.